Лили Иванова
Лили Иванова е българска естрадна певица. От 1961 г. насам тя развива непрекъсната изпълнителска и концертна дейност, записва свои песни и албуми, има медийни изяви, участва в телевизионни програми, снима се в клипове. В знак на уважение за приноса ѝ към българската популярна музика тя понякога е наричана „Примата на българската естрада“.
Лили Иванова започва кариерата си предимно с популярни за времето си италиански, френски и други чужди песни, като бива считана за добра имитаторка на стила на Рита Павоне. Въпреки това още в първите години на своята професионална работа започва да се насочва основно към български авторски песни. В кариерата на повечето професионални изпълнители от епохата на социализма голяма роля играе държавната структура Концертна дирекция, тъй като тя е мениджър и импресарио на певците, като им осигурява връзка с композитори, текстописци и музиканти, които да създават творчество за тях, а едновременно и ги ангажира за участия. По този начин, веднага след като певицата добива известна популярност, тя получава възможност да ѝ бъде създаден индивидуален репертоар, като това допринася за изграждането на собствен певчески стил. Стилът ѝ е характерен, с подчертаната лиричност и мелодичност на музиката. Музиката ѝ през 60-те и 70-те години често е със сложни и богати оркестрации, драматични преходи между тихи и силни моменти, изпълнявана нерядко с духов бенд, струнен оркестър, ритмична секция, електрически китари, с акценти на пиано или хамонд-орган и беквокали (понякога хорови), осезаема реверберация в гласа на изпълнителя. Впоследствие с отминаването на модата на този стил, певицата изпълнява музика, съпроводена със звука най-вече на електрически инструменти. След 2000 г., особено при живите си участия, песните, изпълнени върху звука на предварително записани синбеци, биват редувани с изпълнения, съпроводени от няколко музиканти – основно пиано, цигулка, китара и саксофон. Певицата нееднократно в кариерата си заявява колко е важен за нея и какъв приоритет отдава на стойностния текст. Тя изпълнява основно естрадни песни, написани от български композитори и текстописци. Също така присъстват и песни на руски, английски, немски, френски, турски, испански, италиански, румънски език и иврит, които изпълнява предимно на турнетата си в чужбина. Съгласно прокарваната идеологическа политика, дори и чужди песни е било препоръчително (макар и не напълно строго спазвано) да се пеят на български език, поради което тя има множество кавър версии на известни песни, станали популярни на запад от Желязната завеса, което е обичайна практика за цялата популярна музика от периода преди 1989 г.).
Лили Иванова има 35 издадени дългосвирещи албума. Синглите, излезли в България, са 29. Има издадени малки плочи и албуми в Румъния, Турция, Германия, Испания и др. страни. Лили Иванова е популярна в Русия и плочите ѝ се продават добре в Съветския съюз. Няма точна статистика за броя на продадените копия от албуми. Според едно издание на предаването „Всяка неделя“ от началото на 80-те, само в България техният тираж надхвърля 10 милиона. За продажбите в бившия Съветски съюз и останалите страни Александър Йосифов, директор на Балкантон от 1968 до 1986 г., казва: „Когато станах директор на Балкантон, при капацитет 3 милиона и 600 хиляди плочи, големите, тези „черни тави“, както им викат, за Лили Иванова тиражът за Съветския съюз беше над един милион. В България правеше едни тиражи от 250-300 хиляди, а за Съветския съюз под милион не падаше“. През този период Лили Иванова издава 18 дългосвирещи, 34 малки и 3 сборни плочи. Списание „L'Europeo“ посочва, че продадените копия от албуми в Съветския съюз надхвърлят 10 милиона. Въпреки това певицата не е получавала заплащане за авторски права от тази музика, а разпадането на Концертна дирекция и липсата на работеща уредба относно правата за изпълненията и звукозаписите за 50-годишната ѝ кариера лишават певицата от всякакви приходи за авторски права за минали периоди. Това обстоятелство, както и фактът, че музиката ѝ се разпространява също и по нерегламентиран (пиратски) начин, кара Лили Иванова да се чувства ограбена. В тази връзка през 2007 г. тя публично заявява, че разпространението на произведения на изкуството в Интернет е нередно и трябва да се наказва със затвор.